Студена война няма - има ПРЕВАНТИВНАТА ВОЙНА ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗЛОТО!

Отчетливо се забелязва, че за "нова Студена война", с особен хъс говорят именно онези, които загубиха ... старата. Много им се иска  да има отново две страни в грамаден геополитически конфликт, чиито мащаби сами подсказват за величието на всички участници в него. Терминът "Студена война" обаче е по-скоро метафора, подсилваща с образни средства една реалност, която е, меко казано, прозаична.

Не! Просто няма такава война!
И преди години, и в наши дни никога не е имало война, пък била тя студена или гореща, между мащабни геополитически алтернативи.
За Свободния свят сблъсъкът винаги е бил по-скоро ПРЕВАНТИВНАТА ВОЙНА ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗЛОТО!

СССР в миналото и Русия днес НЕ са предлагали и НЕ предлагат алтернатива. Животът в СССР беше толкова абсурден, че не беше привлекателен избор даже за съюзниците на Кремъл във Варшавския договор. Поради което, се наложи да бъде лансирана (с танкове) "Доктрината Брежнев" (за ограничения суверенитет).

В наши дни, Русия предлага още по-малко. Просто идеологическото лицемерие на СССР е заменено с кухи имперски амбиции и в крайна сметка в основата му националното его на един изстрадал народ, олицетворено от хитър диктатор.

Истината е, че за да има Студена война, трябва да има горещи алтернативи. 

А за да ги има (алтернативите), по необходимост, се налагат съвсем различни качества на едно общество от елементарната готовност на мужика да умре за родината си. Животът е нещо много повече - той е НАЧИН НА МИСЛЕНЕ!

С риск да се повторя - страна като Русия, в която те убиват за да НЕ мислиш, не може да бъде участник в Студена война. Тя е просто мишена в ПРЕВАНТИВНАТА ВОЙНА ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗЛОТО! 

И тук някъде е пресечната точка, в която може да се открие БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС. Единствено и само евроатлантическият избор на България е гаранция, че ние, българите, НЯМА да се озовем втори път в изолатор, за който няма измислена метафора. Колкото повече ни тласкат да се сближаваме с Русия, толкова по-голяма е вероятността да се превърнем в един от кръговете на мишената.     

Антон Луков