Всяка година по това време(преди Великден) християнинът в мен се смирява. А професионалистът още повече. Защо? Първото е разбираемо, но второто...?

Както казва един приятел занимаващ се професионално с философия "Тази история на събитията около разпятието на Исус е толкова съвършена, че сама по себе си е доказателство за съществуването на Бог. Човешка ръка е безпомощна да сътвори нещо толкова гениално като разказа за разпятието, в евангелията!".
Аз също вярвам, че сам Бог е движил ръцете на еванагелистите, докато са писали. Ще си позволя обаче едно тълкувание на едно от целия наниз невероятни събития, в тези наситени с драматизъм дни - измиването на ръцете от страна на Пилат Понтийски!
Давате ли сметка, че това може би е най-невероятният акт на снемане на отговорност в цялата човешка история? Вековете си минават, но всички усилия да се стовари цялата вина за разпятието на Исус върху римските власти отиват по дяволите. Даже в днешните политкоректни времена, всички са убедени във вината на Каяфа и Синедриона.
С един театрален жест Пилат буквално овеществява дистанцирането си от присъдата, която сам издава. И така вече 20 века.
И това ако не е PR, не знам кое?
Четейки за този му ход се смирявам, не само духовно, но и професионално!
Awe Caesar!

Антон Луков

П.П. Имам приятели евреи. Като всички хора понякога и ние си говорим за религия. Но винаги с внимание и разбиране. В крайна сметка историята е пълна и с грехове, в името на християнството. Предупреждавам, че всякакви антисемитски коментари ще бъдат трити без обяснения!