Вместо да се
вслушат в проф. Стив Ханке и да проведат очистителна деКостовизация, ми
обясняват колко не бил прав проф. Ханке.
И колко бил сдържан Петър Стоянов по адрес на Иван Костов. Това, което
демонстрира Петър Стоянов по темата не е "сдържаност", а нещо съвсем
близко до БЕЗРАЗЛИЧИЕТО.
За никого в
изборджийските среди не е тайна, че той беше прецакан искрено и лично от Иван
Костов. С това са наясно и мислещите в ДСБ, които обаче признават фактите за провалената
президентска кампания на Стоянов само в личен разговор.
Истината е , че Петър
Стоянов е прав да е безразличен към днешните проблеми на своя гробокопач.
Самият живот наказа лицето Иван Костов с абсолютната невъзможност да се доближи
до властта. Кой , ако не Стоянов е повече запознат с неутолимата жажда за власт
обсебила всяка клетка на Иван Костов. Костов може без пари, може без хляб и
вода, без жени, но без власт е празен човек с неудовлетворени амбиции.
Не си заслужава да
се обсъжда колко е жалък днес Костов! Даже безразличието на Стоянов не си
заслужава да се обсъжда. Както казва Фройд "Понякога един банан е просто
банан".
Бъдещето е в
деКостовизацията на десницата - днес и сега! Не в отказ от миналото, а в ново
начало!
В края на краищата който е решили да прави магии за възкресение, по
необходимост се налага да бъде Христос. Уви. Нито сред сегашните лидери на
десницата се вижда Исус, нито Костов е Лазар! Така, че мястото на умрелите е в
гробището. Все някога и живите ще трябва да намерят свой собствен път!
Антон Луков
Няма коментари:
Публикуване на коментар